Это мероприятие завершено!
Ivan Belčev - maliar vnútra
Иван Бельчев - художник интерьеров
Мероприятие от: Bulharský kultúrny inštitút v Bratislave
Местоположение: Citycopycenter, Jesenského 194/12, Bratislava - Staré Mesto
Discussions and lectures, Art Exhibitions
О мероприятии
Ivan Belčev - maliar vnútra
Tvorba Ivana Belčeva otvára v bulharskej novodobej maľbe začiatkom 60. rokov vedľajšiu líniu. Jeho maľba sa vyznačuje jemným zmyslom pre farebnú harmóniu, majstrovskú stavbu farebnej kompozície ako dynamicky sa meniaceho umeleckého tkaniva, hru štetca a textúry. V zložitej technike akvarelu dosahuje mimoriadne hlboké dimenzie.
Do maľby vnáša tichú lyriku krajiny, drží sa ďaleko od „veľkých tém“ a agresívneho riešenia, venuje sa „svojej vnútornej hĺbke“ . Vo výbere motívov sa vyhýba „velikášstvu“, hlučnému, aj monumentálnemu. Dokonca aj pri maľovaní panorámy v nej vidí obyčajnosť, útulnosť – sprítomnená je len príroda, ľudská postava sa objavuje len zriedka, a architektúra zachytáva staré domy, v ktorých akoby ešte tlejú tradície. Maliar sa sústreďuje na hmlisté krajinné scenérie. V nich sa kontrasty tlmia, akcenty sa tieňujú, formy sa rozplývajú. Rubáš hmly „zakrýva“ a izoluje motív okolitého sveta. Presne tento efekt hľadá aj v pôvabných nahých postavách dievčat: akoby sa nahota „halila“ pred roztúženým pohľadom.
Belčev kontroluje silu farebného odtieňa, štetec nanáša rýchlo, ale presne a šetrne. Zriedka sa utieka k jasným a čistým farbám, ale obohacuje farebnú škvrnu tôneným spracovaním, ktoré prispieva k jednote koloritu. Jemná červená vrstva na „nudnej“ okrovej centruje kompozíciu. Celková dosiahnutá intenzita vytvára dojem monochromatickosti, napriek rozmanitosti farieb. Preto jeho olejomaľby a akvarely navodzujú dojem maximálnej dokonalosti a jemnosti, vrodeného taktu komponovania farebných kvapiek.
Belčev pracuje rýchlym štetcom, akoby sa bál, že nezachytí okamih. Formu buduje z farby a ponára sa do vzdušného tvaru. Preto Belčev často používa techniku suchého štetca a má rád akvarel. Obe techniku mu dovoľujú „otepliť“ materiálnosť. Vzdušnou perspektívou vytvára dojem priestorovej hĺbky, hoci sa plán roztečie a presné náčrty rozplynú. Jeho obrazy sú akoby načrtnuté a „nedokončené“ skice, lebo on maľuje nálady, nie myšlienky, uchováva dynamiku živej prírody, dych rastlín, záchvev vetra.
Ivan Belčev ako jemný a dokonalý portrétista rýchlo zachytí fyzický vzhľad a spája ho precíznou analýzou vnútorného obrazu modelu, a takto akoby vytvára ich tichý dialóg. Týka sa to najmä ženských portrétov – vanie z nich obdiv z čistej krásy modelky. Na oficiálne portréty si maliar vyberá dve historické postavy – Christa Boteva a Vasila Levskeho. Pohľad apoštola Levského akoby vyžaroval vnútorné svetlo, a veľký básnik Botev – revolucionár, akoby tvoril nové verše.
Jeho obrazy by sa mohli na kolektívnej výstave stratiť, jeho lyrický hlas by zahlušili hlasné fanfáry iných výtvarníkov, ale jeho tvorba vnáša do domova mier a tichú poéziu.
Veď to je najsvätejšie miesto vnútorného tajomstva duše.
==============================================
Иван Белчев - художник на съкровеното
Творчеството на Иван Белчев разкрива странична линия в българската живопис от новото време – след началото на 60-те години. Неговата живопис се отличава с тънко чувство за цветна хармония, майсторско изграждане на колоритната композиция като динамично променяща се художествена тъкан, игра с четката и фактурата. В трудната техника на акварела той постига изключително дълбоки измерения.
В живописта той внася тихата лирика на пейзажа, оставайки далеч от „големите теми“ и агресивните решения, посветен на съкровеното „свое“. Изборът на мотиви изключва „величавато“, „гръмкото“, „монументалното“. Дори когато рисува панорами той вижда в тях обикновеното, уютното - присъства само природата, човешката фигура се среща рядко, а архитектурата е сведена до стари къщи, в които сякаш още тлее традицията. Художникът се ориентира към „мъгливи“ пейзажни състояния: в тях контрастите се приглушават, акцентите се тушират, формите се стопяват. Покровът на мъглата „скрива“ и изолира мотива от останалия свят. Тъкмо този ефект е търсен и в прелестните голи фигури на момичета: сякаш голотата е „прикрита“ от негата в погледа.
Белчев контролира силата на баграта, а четката нанася бързо, но точно и пестеливо. Рядко прибягва до ярки и чисти цветове, а обогатява цветното петно чрез тоналната му разработка, която допринася за единството на колорита. Леката червеникава мазка върху „скучната“ охра центрира композицията. Постигнатата обща тонова интензивност създава впечатление за монохромност, макар цветовете да са различни. Затова картините му с масло и акварел внушават усещането за пределна изисканост и изтънченост, за вроден такт в композирането на цветните петна.
Белчев работи с бърза четка, сякаш се бои да не би да не успее да задържи мига. Формата се изгражда от цвета и потъва във въздушната плът. Затова Белчев използва често техниката на „суха четка“ и обича акварела. И двете техники му позволяват да „стопява“ материалността. Чрез въздушната перспектива той създава усещане за пространствена дълбочина, макар и плановете да остават размити, а точните измерения - неуловими. Картините му сякаш са ескизно нахвърляни и „незавършени“, защото той рисува настроения, а не идеи, запазвайки динамиката на живата природа, дъха на растенията, порива на вятъра.
Като изискан портретист Иван Белчев схваща бързо физическия облик и го съчетава с тънък анализ на вътрешния образ на портретирания, подобно на тих диалог с „модела“. Това се отнася особено за женските портрети – от тях лъха възхищението от чистата красота на модела. За „парадните портрети“ художникът избира две исторически фигури – Христо Ботев и Васил Левски. Погледът на Апостола скаш излъчва вътрешна светлина, а великия поет-революционер сякаш реди нови стихове.
Неговите картини биха могли да се губят в „Общите изложби“, лиричният глас би се заглушил от гръмкия звън на фанфарите, затова пък те внасят умиротворение и тиха поезия в дома.
Нали в „най-своето“ е мястото на „съкровеното“?
Tvorba Ivana Belčeva otvára v bulharskej novodobej maľbe začiatkom 60. rokov vedľajšiu líniu. Jeho maľba sa vyznačuje jemným zmyslom pre farebnú harmóniu, majstrovskú stavbu farebnej kompozície ako dynamicky sa meniaceho umeleckého tkaniva, hru štetca a textúry. V zložitej technike akvarelu dosahuje mimoriadne hlboké dimenzie.
Do maľby vnáša tichú lyriku krajiny, drží sa ďaleko od „veľkých tém“ a agresívneho riešenia, venuje sa „svojej vnútornej hĺbke“ . Vo výbere motívov sa vyhýba „velikášstvu“, hlučnému, aj monumentálnemu. Dokonca aj pri maľovaní panorámy v nej vidí obyčajnosť, útulnosť – sprítomnená je len príroda, ľudská postava sa objavuje len zriedka, a architektúra zachytáva staré domy, v ktorých akoby ešte tlejú tradície. Maliar sa sústreďuje na hmlisté krajinné scenérie. V nich sa kontrasty tlmia, akcenty sa tieňujú, formy sa rozplývajú. Rubáš hmly „zakrýva“ a izoluje motív okolitého sveta. Presne tento efekt hľadá aj v pôvabných nahých postavách dievčat: akoby sa nahota „halila“ pred roztúženým pohľadom.
Belčev kontroluje silu farebného odtieňa, štetec nanáša rýchlo, ale presne a šetrne. Zriedka sa utieka k jasným a čistým farbám, ale obohacuje farebnú škvrnu tôneným spracovaním, ktoré prispieva k jednote koloritu. Jemná červená vrstva na „nudnej“ okrovej centruje kompozíciu. Celková dosiahnutá intenzita vytvára dojem monochromatickosti, napriek rozmanitosti farieb. Preto jeho olejomaľby a akvarely navodzujú dojem maximálnej dokonalosti a jemnosti, vrodeného taktu komponovania farebných kvapiek.
Belčev pracuje rýchlym štetcom, akoby sa bál, že nezachytí okamih. Formu buduje z farby a ponára sa do vzdušného tvaru. Preto Belčev často používa techniku suchého štetca a má rád akvarel. Obe techniku mu dovoľujú „otepliť“ materiálnosť. Vzdušnou perspektívou vytvára dojem priestorovej hĺbky, hoci sa plán roztečie a presné náčrty rozplynú. Jeho obrazy sú akoby načrtnuté a „nedokončené“ skice, lebo on maľuje nálady, nie myšlienky, uchováva dynamiku živej prírody, dych rastlín, záchvev vetra.
Ivan Belčev ako jemný a dokonalý portrétista rýchlo zachytí fyzický vzhľad a spája ho precíznou analýzou vnútorného obrazu modelu, a takto akoby vytvára ich tichý dialóg. Týka sa to najmä ženských portrétov – vanie z nich obdiv z čistej krásy modelky. Na oficiálne portréty si maliar vyberá dve historické postavy – Christa Boteva a Vasila Levskeho. Pohľad apoštola Levského akoby vyžaroval vnútorné svetlo, a veľký básnik Botev – revolucionár, akoby tvoril nové verše.
Jeho obrazy by sa mohli na kolektívnej výstave stratiť, jeho lyrický hlas by zahlušili hlasné fanfáry iných výtvarníkov, ale jeho tvorba vnáša do domova mier a tichú poéziu.
Veď to je najsvätejšie miesto vnútorného tajomstva duše.
==============================================
Иван Белчев - художник на съкровеното
Творчеството на Иван Белчев разкрива странична линия в българската живопис от новото време – след началото на 60-те години. Неговата живопис се отличава с тънко чувство за цветна хармония, майсторско изграждане на колоритната композиция като динамично променяща се художествена тъкан, игра с четката и фактурата. В трудната техника на акварела той постига изключително дълбоки измерения.
В живописта той внася тихата лирика на пейзажа, оставайки далеч от „големите теми“ и агресивните решения, посветен на съкровеното „свое“. Изборът на мотиви изключва „величавато“, „гръмкото“, „монументалното“. Дори когато рисува панорами той вижда в тях обикновеното, уютното - присъства само природата, човешката фигура се среща рядко, а архитектурата е сведена до стари къщи, в които сякаш още тлее традицията. Художникът се ориентира към „мъгливи“ пейзажни състояния: в тях контрастите се приглушават, акцентите се тушират, формите се стопяват. Покровът на мъглата „скрива“ и изолира мотива от останалия свят. Тъкмо този ефект е търсен и в прелестните голи фигури на момичета: сякаш голотата е „прикрита“ от негата в погледа.
Белчев контролира силата на баграта, а четката нанася бързо, но точно и пестеливо. Рядко прибягва до ярки и чисти цветове, а обогатява цветното петно чрез тоналната му разработка, която допринася за единството на колорита. Леката червеникава мазка върху „скучната“ охра центрира композицията. Постигнатата обща тонова интензивност създава впечатление за монохромност, макар цветовете да са различни. Затова картините му с масло и акварел внушават усещането за пределна изисканост и изтънченост, за вроден такт в композирането на цветните петна.
Белчев работи с бърза четка, сякаш се бои да не би да не успее да задържи мига. Формата се изгражда от цвета и потъва във въздушната плът. Затова Белчев използва често техниката на „суха четка“ и обича акварела. И двете техники му позволяват да „стопява“ материалността. Чрез въздушната перспектива той създава усещане за пространствена дълбочина, макар и плановете да остават размити, а точните измерения - неуловими. Картините му сякаш са ескизно нахвърляни и „незавършени“, защото той рисува настроения, а не идеи, запазвайки динамиката на живата природа, дъха на растенията, порива на вятъра.
Като изискан портретист Иван Белчев схваща бързо физическия облик и го съчетава с тънък анализ на вътрешния образ на портретирания, подобно на тих диалог с „модела“. Това се отнася особено за женските портрети – от тях лъха възхищението от чистата красота на модела. За „парадните портрети“ художникът избира две исторически фигури – Христо Ботев и Васил Левски. Погледът на Апостола скаш излъчва вътрешна светлина, а великия поет-революционер сякаш реди нови стихове.
Неговите картини биха могли да се губят в „Общите изложби“, лиричният глас би се заглушил от гръмкия звън на фанфарите, затова пък те внасят умиротворение и тиха поезия в дома.
Нали в „най-своето“ е мястото на „съкровеното“?